Да, все още вярваме, че хората могат да правят неща заедно

Ние сме група хора, които имаме нещо общо. Не, не таен клуб, не елитна секта и не поредната онлайн общност, в която всички са „активни“, но никой не идва. Просто хора, които още намират смисъл в единството, солидарността и свързаността.

За нас общността не е само красива дума за банер и снимка със сериозни лица. Тя е идея, че можем да споделяме не само мнения, а и вещи, усилия, време, усмивки, решения и дори проблеми — защото, колкото и модерно да звучи индивидуализмът, понякога заедно е просто по-умно.

Убедени сме, че има милиони начини това да се случва. Някои от тях дори не изискват стратегия, бюджет и три кръгли маси.

Какво ако споделяме вещите си?

Всички сме чували за кръговата икономика — онова нещо, което звучи прекрасно в презентации. Но понякога е доста просто: вместо всеки да купува всичко, можем да си помагаме. Да, звучи почти подозрително разумно.

Какво ако положим минимални усилия за по-чиста среда?

Не говорим за супергеройство. Понякога е достатъчно едно навеждане, за да вдигнеш отпадък, изпуснат от някой „разсеян“ минувач. Малък жест, нулева патетика, една идея по-приличен свят.

Какво ако предизвикаме усмивка?

На възрастен човек. На уморен човек. На човек, който е забравил, че доброто отношение още не е премахнато от употреба. Понякога един дребен жест върши повече работа от цял мотивационен семинар.

Какво ако се повеселим заедно?

Поводи за празник има достатъчно. Нужно е само да не чакаме официално разрешение, за да бъдем хора в общо пространство, а не отделни профили с добри намерения.

Какво ако научиш нещо ново?

Колкото и да ни се иска да изглеждаме завършени, истината е по-скромна и по-полезна — винаги има какво да научим. От идея, от разговор, от човек, от ситуация. Дори от съседа, което вече е сериозен напредък.

Какво ако си smart?

Може да сме прочели много книги, но ако не използваме топлата вода по предназначение пак ще се къпем със студена. Информационните технологии ни превземат, но все пак кой пише код-а  Нормално е да ги използваме на max, но да не забравяме кой е шефа.

Какво ако погледнеш родното си място с други очи?

Домът е от двете страни на вратата ти. Нормално е и ремонтите, и поддръжката и опазването да са така. Така ще живеем уютно.

Какво ако поговориш със съседите просто така?

Във вербалното общуване има нещо лично и интимно, което технологиите не могат да предадат. Общуването е отговорност към съседа или съгражданина, а участието в живота на друг човек е избор, който всеки прави за себе си. Не струва нищо, но коства отношение към света.